Съставът на сплавта на устойчивата на атмосферни влияния стомана (напр. ASTM A606 тип 4, A588) е основният определящ фактор за нейната устойчивост на корозия, тъй като ключови легиращи елементи (Cu, Cr, Ni, Si) работят синергично, за да образуват плътна, прилепваща и само-възстановяваща се оксидна патина, която блокира проникването на влага и кислород в стоманената основа.
Мед (Cu, 0,20–0,50%) – основният инхибитор на корозията
Медта е най-критичният елемент за устойчивостта на стоманата. Той мигрира към стоманената повърхност по време на първоначалното окисление, реагирайки с атмосферния кислород и влага, за да образувабогати на мед-железни оксиди. Това съединение намалява разтворимостта на оксидния слой, което го прави по-плътен и по-здраво свързан със стоманата-за разлика от хлабавата, люспеста ръжда, която се образува върху обикновената въглеродна стомана. Дори незначителни драскотини в патината предизвикват миграция на мед към повредената зона, което позволява само-възстановяване и предотвратяване на локализирана корозия.
Хром (Cr, 0,30–1,25%) – Подобрява стабилността на патината
Хромът подсилва защитната патина чрез формиранехром-железни оксидис висока химическа стабилност. Тези оксиди подобряват устойчивостта на патината към тежки среди (напр. крайбрежни солени пръски, промишлени замърсители) и забавят скоростта на окисляване. Хромът също така помага на патината да узрее по-бързо, съкращавайки първоначалния период на атмосферни влияния и намалявайки "оттичането на ръжда", което може да оцвети съседните материали.
Никел (Ni, по-малко или равно на 0,60%) – повишава устойчивостта на корозия във влажни/крайбрежни зони
Никелът повишава толерантността на стоманата към висока влажност и хлоридни йони (често срещани в крайбрежните райони). Той усъвършенства кристалната структура на оксидния слой, като го прави по-малко порьозен и по-устойчив на проникване на солни пръски. За устойчива на атмосферни влияния стомана, използвана в морска или индустриална среда, по-високото съдържание на никел директно подобрява дългосрочната -издръжливост срещу точкова и цепнатина корозия.
Силиконът действа като „оптимизатор на патина“, като насърчава образуването на равномерен, фино{0}}зърнест оксиден слой. Той потиска растежа на груби, крехки кристали от ръжда и гарантира, че патината се развива равномерно по стоманената повърхност-дори върху сложни профили като сгънати ръбове или заварени съединения. Силицият също така повишава устойчивостта на стоманата към киселинни замърсители (напр. серен диоксид в промишлени зони).
Ниско съдържание на въглерод (По-малко или равно на 0,20%) – Предотвратява крехкостта и ускоряването на корозията
Въпреки че сама по себе си не е устойчива-на корозия сплав, ниското съдържание на въглерод е критично за стоманата, устойчива на атмосферни влияния. Високите нива на въглерод биха причинили загрубяване и крехкост на зърната, създавайки микро-пукнатини, които позволяват на корозивната среда да проникне. Ниският въглерод гарантира, че стоманата поддържа пластичност, като същевременно поддържа образуването на непрекъсната патина без-дефекти.
